Хан Аспарух

Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ род във Велика България от 628 г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В "Именник на българските ханове" се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639–640 г. През 70-те години Аспарух преминава река Дунав с неголяма група от прабългари, която според запазен източник от 12 век наброявала около 10,000 души.

  1. Битката при Онгъла

    2. През пролетта на 680 г. преди решаващата битка при Онгъла византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав. Виждайки числеността на многобройния противник прабългарската войска се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки. Отдалечеността и откъснатостта на военните действия в периферията на империята води до трудности свързани със снабдяването на византийската армия. Започва обсада, но византийския император отпътува към Месемврия, под предлога да лекува болните си нозе, което допълнително понижава бойния дух на византийците. Със заминаването на императора се разнесъл слух, че той бяга. Това било достатъчно да накара армията да започне отстъпление. В тази обстановка българската армия се възползвала от създалата се ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я в пъти византийска войска, като и нанесла поражение.

    След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия останала извън контрола на империята. Като сключил военно-племенен съюз със "седемте славянски племена" и си осигурил съюзници наоколо, Аспарух се укрепил отново в Малка Скития. Той, обаче, започнал поетапно да напада близките византийски области на юг от Стара планина, използвайки умело политическата и военна ситуация. Развоят на събитията принуждава визнатийското правителство да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен договор. С него Византия отстъпва на България областта Мизия до р. Искър, но без град Одесос и околното крайбрежие. Според повечето учени това е юридическо и международно признание на българската държава. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира от дизинтерия. Името България се споменава за пръв път на 6 вселенски събор от сирийския презвитер Константин през 681г.

    Към началната страница