Външна политика
Възползвайки се от слабостта на аварите след тяхното поражение, Крум се отправил към Панония и Трансилвания, повеждайки война срещу останалите източни територии на хаганата. Той ликвидирал напълно остатъците от някога могъщата държава и присъединил огромни територии към България – Трансилвания, Банат и Източна Панония. Железните и солните рудници в новозавладените територии допринесли за икономическото развитие на страната, а към териториите и били присъединени местните аварски, славянски и прабългарски племена. Предполага се че по това време България и Франкската империя са имали обща граница, а разширената държава византийските автори наричали Отвъддунавска България. В резултат от войната с аварите, държавата значително увеличила своя военен, демографски и икономически потенциал и се утвърдила като важен политически фактор в Югоизточна Европа.
През 807г. Византийската империя, начело с император Никифор I Геник предприела поход срещу българската държава. Войските на императора обаче така и не осъществили нападение над България. Стигнали до Адрианопол, но василевсът получил послание за предстоящ преврат и бил принуден да се върне в столицата Константинопол.
През 808г. българският владетел изпратил военни отряди по поречието на р.Струма. Те нападнали византийците, точно когато те получавали заплатите си и победата на българите била увенчана с плячка от 11 000 литра злато. На следващата 809г. Крум продължил политиката на териториално разширение, като нападнал Сердика. Българският владетел превзел града с ясната цел, че той ще му освободи плацдарм за продължителни военни действия по долината на р.Струма, към Македония. Превземането на Сердика има важно стратегическо значение за по-нататъшното овладчване на Македония. Притиснат от неуспехите, императорът решил, че е време да се предприемат военни действия. Започнало мащабно съсредоточаване на военни части и през 811г., пренебрегвайки предложения от българите мир, Никифор повел войските си на поход. Имперската армия преминала Стара планина и се отправила към столицата Плиска. Неспособен да се справи веднага с ромеите, Крум напуснал столицата и оставил войска да я пази. Никифор превзел Плиска, а византийските историци, описващи събитията определят поведението му като нехристиянски. Дворецът на Крум бил изгорен, а мирното население избивано. Хан Крум започнал да подготвя войските си за контраофанзива. Като сметнал България за победена след падането на столицата и, Никифор тръгнал с войските си към Константинопол. Навлизайки във Върбишкия проход, през 811г. византийската войска била обкръжена и разбита, а императорът убит. Според сведенията българският хан направил от черепа му чаша, с която вдигнал наздравица със славянските князе в чест на голямата победа. Събитията през 811г. подтикнали Крум да вземе важни решения и да продължи настъплението си на юг. Превземайки Тракия, той лишил византийците от възможността да организират бързи походи към Плиска. Ханът успял да завземе редица важни крепости, като Девелт, а местното византийско население в Тракия по негова заповед било преселено в Отвърддунавска България. В края на 812г. за преговори бил изпратен славянинът Драгомир, но поредното предложение за мир било отхвърлено от новия василевс – Михаил I Рангаве. Това било достатъчно на хан Крум и той пристъпил към поредната фаза от експанзията – превземането на Месембрия. За обсадата се знае, че са били открити и взети двайсетина сифона за гръцки огън. Военните действия продължили и през 813г. край Версиникия отново се срещнали български и византийски войски. След поредната победа на Крум той заповядал на войските си да тръгнат към Константинопол. Достигнал византийската столица, българският хан извършил различни видове езически обреди, като човешки и животински жертвоприношения. Крум потопил краката си в морето, измил се, а войниците поръсил с вода. След демонстрацията на българският хан от империята се съгласили на преговори за мир. На тях обаче византийците направили опит да убият Крум. Той обаче успял да оцелее и останал единствения оцелял от свитата си. Решен да отмъсти за проявеното вероломство, той подложил Тракия на тотално опустошение, повечето ромейски крепости му се предали без бой. Единствено Адрианопол решил да даде отпор, но българите сложили ръка и на него. В България започнала мащабна подготовка за обсада на Константинопол, но точно когато ромеите вече очаквали нападението ги достигнала вестта за неочакваната смърт на българския владетел, като версията на историците е, че Крум е починал от сърдечен удар.
Вътрешна политика
Макар и не толкова активен във вътрешната си политика, ханът извършил важни реформи насочени към постепенното централизиране на държавата. До неговото управление славяни и прабългари се съдили всеки според обичайното си право, с идването на Крум на власт той въвел първите писмени закони, те важали за всички и приравнявали двата етноса, а ханът получил прозвището „страшни” поради тяхната строгост. В новозавладените територии било прието ново административно делене. Влиянието на славянския етнос също нараснало. Свидетелството за гласуваното им доверие била наздравицата на хан Крум с техните князе след битката при Върбишкия проход 811г. , както и преговорите с Византия, на които бил пратен славянинът Драгомир.
