Хан Омуртаг

След смъртта на хан Крум настъпил краткотраен период на разногласия относно престола. Сведенията сочат, че след гибелта на хана управлението е поето от трима прабългарски велможи – Докум, Диценг и Цок. Освен това на българите им се наложило да преосмислят политическите си отношения с Византия.

Външна политика

Към подписването на 30 годишния договор го подтиква едно неуспешно сражение на българската войска в Тракия през 814г и замисленият договор между Византия и Франкската държава. През 815г. хан Омуртаг и византийският имепратор Теодосий III слкючват 30 годишен мирен договор. Част от текста му е запазен в Сюлейманкьойския надпис. В запазените 4 от 11 клаузи станало ясно че българската държава се лишила от немалка част от завзетите от Крум територии, а славянското население намиращо се на византийска територия било разменяно срещу военнопленници. Договорът се спазвал и от двете страни, което дало възможност на новия хан да съсредоточи усилията си в продължението на административните реформи на своя предшественик и да предприеме мащабно строителство. Договорът е подновен през 820г., когато на византийския престол се качва Михаил II Балба. Най-добрият пример за спазването на споразумението бил бунтът на Тома Славянина през 823г. във Византия, който бил потушен от българските войски. Не е ясно дали постъпката на хана е продиктувана от молба за помощ от страна на василевса или от лична инициатива, но тя ясно говори за желанието на България да живее в мир с Византия. След възкачването на Омуртаг отношенията с Франкската държава се обтегнали. Като причина за това историците посочват решението на славянските племена – абодрити, тимочани и браничевци да преминат под властта на наследника на Карл Велики – Людовик Благочестиви. Българският владетел не могъл повече да стои настрана от конфликта, след като три поредни години(824;825;826г.) той пращал делегации до двора на Людовик, но преговорите само се протаквали . Вследствие на това през 827 и 829г. хан Омуртаг водил сражения със славяните-отцепници и ги подчинил отново. Някои исторически източници сочат, че преди действията на Омуртаг срещу франките, страната била заплашена от североизток. Информацията е оскъдна, а по въпроса за принадлежността на врага са изказани две становища. Според по-старото враговете са били маджарите, а според по-новото – хазарите. Изходът от битката е неясен, но вероятно тя е завършила с победа за българите. Информацията намираме в каменни надписи от времето на Омуртаг, в които се споменава, че той е успял да защити границата.

Вътрешна политика

Във вътрешната си политика ханът неоспоримо допринесъл за централизацията на държавата, като извършил значими административни реформи. Той окончателно формирал комитатната система, разделяйки държавата на области, наречени комитати, начело на които стояли комити. С тази си реформа той премахнал автономията на славянските князе и засилил влиянието на ханската власт. Наред с това хан Омуртаг извършил и военна реформа - той разделил войската на две части – постоянна, която функционирала през цялото време и опълчение, което се свиквало само при обявено военно положение. Военната и административната власт се слели, като по този начин се образувал държавния апарат на българската държава. С вземането на решения ханът бил подпомаган от съвета на боилите. Пръв по ранг след хана бил кавханът. На него му се гласувало голямо доверие, поверявали му се важни задачи. Той изпълнявал функциите на регент(когато това се налагало) и в отсъствието на хана се заемал с командването на армията. След него по влияние се нареждал ичиргу боилът. В отсъствието на по-висшестоящите(хан и кавхан), на него се полагали техните функции. Според повечето източници в религиозно отношение върховният пост се заемал също от хана, а след него бил кана боил колобърът – висш жрец, занимаващ се с религиозните ритуали в двореца.Други значими фигури в държавата били миникът – главнокомандващ конницата, великият жупан – командир на жупаните в армият и канартикинът – наследникът на хана. Освен успешните стъпки към централизацията, от изключително значение за България била строителната дейност на Омуртаг. В столицата Плиска бил изграден нов водопровод, крепостните стени били възстановени, а редица нови дворци и храмове превърнали града в един от най-красивите на полуострова . Освен с реформи и строителна дейност периодът на управление на хан Омуртаг е белязан и от друго. По негово време започнали гонения срещу християните в България. Той виждал в християните опасност от навлизане на византийско влияние в страната. Канартикинът Енравота, който бил и първороден син на хана, бил хвърлен в затвора, защото приел хрисиянството за своя вяра. Във вътрешнополитически план, Омуртаг продължил и развил политиката на Крум за централизирането на властта и приравняването на славяните и прабългарите. Дългите мирни години му дали възможността за предприемане на значими реформи и мащабно строителство.

Към началната страница