След смъртта на Петър, на престола се възкачил завърналият се от Константинопол негов син – Борис II . След падането на българската столица в ръцете на русите обаче, неговото управление станало само привидно, а истинската власт в Преслав била в ръцете на руския воевода Свенкел. По същото време във Византия бил извършен нов преврат и на мястото на Никифор II Фока застанал военачалникът Йоан Цимисхи. Амбициите на Светослав се оказали по-големи отколкото очаквал Константинопол. След като сложил ръка на североизточна България, руският княз преминал Стара планина и нахлул в Тракия с цел грабеж. Войските му тръгнали в настъпление към Византия, но при битката край Аркадиопол(970г.) претърпяли поражение, а Византийската империя на свой ред поела инициативата и започнала контраофанзива. На следващата година василевсът подготвил огромна войска и тръгнал с нея към България, преминал успешно проходите и достигнал до столицата Преслав. В защитата на града българите заели страната на руския княз, но въпреки това армията била разбита и византийците превзели града. С цел да привлече на своя страна българите и да ги настрои срещу силния противник, Иоан Цимисхи се титулувал като освободител на българите и възстановил Борис II на трона. След падането на Преслав ромейската армия се отправила към Дръстър. Там, според изворите, триста български боляри се обърнали срещу Светослав, но били екзекутирани. Обсадата на града се проточила и се стигнало до преговори. Те завършили с мирно решение – княз Светослав бил оставен да се завърне в Киев, а Дръстър бил оставен на византийците. По пътя към родината си обаче князът бил убит от печенеги, вероятно наети от Константинопол. Така най-големият враг на василевса бил ликвидиран. След превземането на Дръстър, Цимисхи прекратил преструвките и официално свалил Борис II от престола, а българската столица прекръстил на свое име - Йоанопол. Пленил и отвел цялото царско семейство в Константинопол, където в църквата „Св.София” тържествено били свалени инсигниите на царската власт и българската държава била обявена за разрушена. Византия се възползвала максимално от походите на киевския княз, като завладяла значителни територии от българското царство и наложила своята власт в тях. Тези поражения тласнали България към упадък, но нейният край още не бил дошъл. След свалянето на Борис II от престола, българската държава просъществувала благодарение на борбата на комитопулите Давид, Моисей, Арон и Самуил в незавзетите от Византия територии. Има различни хипотези за техния произход. Някои историци казват, че корените им са арменски, позовавайки се на името на майка им – Рипсимия, а други защитават тезата, че те са българи, при това близкородствени до Симеон I. Едно е сигурно обаче, те били синове на управителя на Средец – комит Никола. По време на походите на Светослав те не склонили глава пред русите и решително се противопоставяли на започналата окупация. Когато византийците покорили Източна България, комит Никола вече го нямало, но синовете му продължили борбата, като установили в държавата тетрархия. Възползвайки се от заетостта на ромеите с арабите, братята разгърнали мащабна дейност за възвръщане на териториите и възстановяване на българската държава. Давид се установил в Преспа, Моисей в Струмица, Арон в Средец а на Самуил бил поверен Видин. При комитопулите пристигнал и българският патриарх Дамян, като по този начин се потвърждавала приемствеността между Преславска България и държавата управлявана от братята. През 973г. български пратеници пристигнали при император Отон I, с искането на комитопулите да се признае тяхното управление над българските земи. През 976г. в Североизточна България на бунт се вдигнали болярите Боян и Петър, които били подпомогнати от братята. Междувременно във Византийската империя император Йоан Цимисхи бил убит и на негово място се възкачил Василий II. В течение на обстоятелствата четиривластието в България било преодоляно. Давид бил убит от скитници-власи, а Моисей срещнал смъртта си при обсадата на Сяр. По-късно между останалите братя Арон и Самуил възникнала свада. Новият василевс успял да убеди Арон да се обърне срещу брат си, като в замяна му обещал да получи властта. Самуил обаче научил за плановете на византийците и предприел ответни действия. Той избил цялото семейство на Арон и него самия в областта Разметаница. Спасил се единствено синът му – Иван Владислав, по молба на Самуиловия син Гавраил-Радомир. Изследователите не са единодушни за годината на убийството. Някой смятат 976г, други 986-7г. Причините за това са в споменаването на Арон след битката при Траянови врата, чак през 986г. През 977г. към България се отправили синовете на цар Петър – Борис II и Роман. Не е прието официално становище дали те са били пуснати от Василий II или са успели да избягат от византийски плен. Достигайки границата обаче, стражите ги взели за ромейски шпиони и Борис II бил убит. Роман оцелял и бил посрещнат като законен владетел като по този начин Самуил показал лоялността си към законния господар, въпреки че властта реално била в негови ръце. В началото на 80-те години синът на комит Никола превзел крепостта Лариса в Тесалия. Оттам той взел мощите на св. Ахил и ги положил в църквата в Преспа. В отговор на действията му, Василий II атакувал Средец. Доставките за войските му обаче били прекъснати и василевсът бил принуден да вдигне обсадата на града. На връщане бил пресрещнат в прохода Траянови врата(986г.), където българите му нанесли огромно поражение и той едва се спасил. След поражението на императора, във Византия се опитали да го свалят чрез преврат, но не успели. Докато Василий се справял с вътрешните си проблеми, Самуил превзел Драч. Военни действия имало и срещу Солун, по време на които бил пленен сина на градския управител – Ашот. В периода от 991г. до 995г. империята преминала в настъпление. Българският владетел Роман бил пленен и взет за заложник, но въпреки това Самуил не се провъзгласил за цар. През 996г. Византия отново била заплашена от арабите и Самуил се възползвал, като тръгнал на поход към континенталната част на империята. На връщане обаче, край р.Сперхей, българските войски били изненадани и претърпели огромно поражение. Самуил бил тежко ранен, но синът му Гавраил Радомир успял да го спаси. През 997г., след 6 години плен, законният български владетел Роман умрял в Константинопол. Едва тогава официално на трона се възкачил Самуил. Византийската империя не признала титлата му и той потърсил помощта на Рим. Вероятно той получил признанието на курията, затова свидетелстват писмата на цар Калоян до папа Инокентий III. Сърбия, което по времето на Петър станала независима, отново паднала под българска власт. Самуил оженил дъщеря си Косара за пленения сръбски княз Иван Владимир и го върнал в родината му като управител. Другата си дъщеря Мирослава той оженил за Ашот, като го пратил да управлява Драч. Династичен брак бил сключен и между Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал. В резултат на дипломатичните постъпки, далновидната политика на Самуил и успешните му военни действия срещу Византия, държавата била стабилизирана и се утвърдила като важен военно-политически фактор на Балканите. В началото на ХIв. обаче Василий II предприел нова офанзива срещу България. Успешно сключил примирие с арабите, императорът решително обърнал поглед към балканските територии. Още през 1001г. паднала Североизточна България, а година по-късно византийците сложили ръка на части от Македония и Тесалия. През 1003г. след измяна, ромеите превзели Видин и се насочили по течението на р.Морава, след което завладяли и Скопие. Армиите на империята били задържани при крепостта Перник, където комитът Кракра ожесточено се съпротивлявал срещу войските на василевса през 1004г. През 1005г. Ашот и Мирослава предали Драч и избягали в Константинопол, а другият зет на българския цар – Иван-Владимир също му изменил. В периода 1005-1014г. войната между двете държави протичала в постоянни, малки сражения. През 1014г. голяма византийска войска навлязла по долината на р.Струма, с изненадваща маневра командващият ромеите Василий II заобиколил българите и ги разгромил. Пленени били 14 000 войници, а жестокостта на василевса към тях била неизмерима. Той ослепил пленниците, като на всеки сто оставял по един едноок за да показва пътя на другите. Когато се завърнали в родината си, цар Самуил не могъл да издържи на гледката и получил сърдечен удар. Далновидната политика и талантът на Самуил му помогнали да стабилизира българската държавност. В годините си на управление той успешно се справял както с вътрешнополитическите си проблеми, така и с конфликтите между България и Византия. Дългогодишните и изтощителни военни действия обаче били в полза на икономически по-силната Византия и постепенно българската държава започнала да губи позициите си.
